Събитието, организирано от главния уредник Катя Зографова, се проведе във Високото пространство на музея в къща музей „Никола Й. Ще направим едно поетично Благовещение, миналата година за първи път решихме на тази сакрална дата да представим най-добрите класически имена на българската поезия, започвайки от Мара Белчева през Багряна до Дора Габе и тъй като се получи неочаквано успешно събитие с много възторжена публика, която преоткри добрата женска поезия, решихме и тази година да продължим хронологично. Общото между тези поетеси е тяхното уважение към Весна Парун, която внася модерност и свобода в българската поезия.

Националният литературен музей отбеляза Благовещение с дамско поетично събитие и изложба, посветена на поетесите Блага Димитрова, Ваня Петкова, Станка Пенчева и Весна Парун.

Събитието, организирано от главния уредник Катя Зографова, се проведе във Високото пространство на музея в къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София.

Ще направим едно поетично Благовещение, миналата година за първи път решихме на тази сакрална дата да представим най-добрите класически имена на българската поезия, започвайки от Мара Белчева през Багряна до Дора Габе и тъй като се получи неочаквано успешно събитие с много възторжена публика, която преоткри добрата женска поезия, решихме и тази година да продължим хронологично. Сега имената са четири, един дамски квартет, невероятен. Фокусът, както може да се очаква, е върху Блага Димитрова, тъй като това е нейният имен ден, каза Зографова.

Общото между тези поетеси е тяхното уважение към Весна Парун, която внася модерност и свобода в българската поезия. Всички те са и талантливи преводачки: Ваня Петкова превежда от седем езика и е единствената българка, която пише директно на английски език; Станка Пенчева превежда руска поезия; а Блага Димитрова прави класически преводи на „Илиада“, на Адам Мицкевич и Вислава Шимборска, допълни тя.

Изследователката на Блага Димитрова - Евелина Белчева, представи своята книга „Блага. Отвъд страданието: Забранено море“, която бе коментирана от литературния критик Георги Цанков. Той посочи, че книгата разглежда поемата „Забранено море“, писана през 1974 година, и анализира преживяванията на твореца, когато се изправя пред лицето на смъртта.

На събитието присъстващите имаха възможността да чуят части от книгата, прочетени от Евелина Белчева, както и подбрани поеми, прочетени от нея и запис на Станка Пенчева, а журналистката Оля Ал-Ахмед прочете на публиката творби на майка си Ваня Петкова.

Заместник- директорът на Националния литературен музей Соня Кирицова връчи грамоти на изследователи и наследници на поетесите - Евелина Белчева, Оля Ал-Ахмед, Радина Цачева и Ахинора Тошкова, които дариха ценни книги, лични вещи, снимки, картини и ръкописи на поетесите. Те са подредени в изложба, която бъде достъпна за посетителите на Високото пространство на музея в къща музей „Никола Й. Вапцаров“ до края на месец май.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.